Живеем във времена, в които себеизразяването е много по-добре прието от преди. И все пак не всеки е готов да бъде истински себе си. Аз включително. Въпреки всичко, някъде там, има още нещо, което съм оставила недоразбрано. Нещо, което не показвам. Нещо, което сама не съм приела в себе си.

И това е окей, част от пътя ми е. Поне мога да приема това. На този етап. А дотогава – ще продължавам да живея в настоящето. Да съм себе си колкото мога. И да живея така, че да съм щастлива от всичко, което ми се случва в дадения момент.

Та, обратно на себеизразяването – защо е толкова трудно, въпреки че е прието за нормално?

И следва да кажа – всичко, което ще прочетете в блога ми е според мен и по никакъв начин не ви ангажирам да сте съгласни с мнението ми. То е просто моята призма за света, отражение на моята вътрешна реалност. И спокойно може да поставите всичко под въпрос и под съмнение. Да не кажа даже, че е задължително!

Искреното себеизразяване в моите очи се състои в това човек да е толкова откровен с другите, колкото е със себе си в главата си. Да е в баланс. Да не съществуват противоречия между вижданията му за света и неговата личност, която показва.

С по-прости думи, понеже и аз малко се обърках, докато го писах – ако се кефите на шантави шарени дрехи, но носите само официални черни костюми, за да бъдете „приети“ в средата и обществото си – то вие сте в разрез със себе си.

Още един пример – ако вътрешно сте емоционални, но поддържате визия на коравосърдечни и незаинтересовани хора, отново сте в разрез със себе си.

Примери много – общото е, че във всеки един момент, в който се отказвате от своята автентичност по една или друга причина, вие директно противоричите на вас самите. И оттам – себеизразяването ви става още една идея по-сложно.