010123

Възможности. За ново начало. Да сме „на чисто“. Да откриваме нови изживявания. Да си позволим повече смелост, повече чувства, повече нови начинания, които душите ни търсят, за да се чувстват удовлетворени.

И въпрос на време да видим кое точно ще остане и кое наистина ни носи щастие, радост, мир и вдъхновение. Да разберем на какво точно сме способни и колко сме отдадени на ценностите и мечтите си.

Малко е страшно. Да си обещаваш всяка година нови неща, които знаеш, че вероятно ще прецакаш въпреки силното желание да ги постигнеш. Лайф. Колко от нуждите си ще удовлетворим? Кои от тях ще излязат, че са ни най-важни? Какво ниво на удобство имаме и можем ли да го пречупим? Ако можем – как по-точно ще го направим? Кой ще ни каже и ще ни напътства? В себе си ли търсим или навън? Има ли „формула за успех“, или 2023-та ще е поредното разочарование от нас за нас, започнато с много амбиции и завършило с крах след 365 дни?

Всяка нова година е възможност. За разочарования. Но и за успехи. Да научим нови неща. И не, не говоря само да научим нов език, занаят или нещо типично, което си слагаме в целите за новата година.

Говоря да научим повече за нас самите. Какви хора сме. Какво ни вдъхновява. Как да обичаме. И как да се обичаме. Как да се свързваме с други истински и дълбоко. Как да вникваме в душите си и как да чуваме вътрешните си гласове, които ни напътстват. Как да сме там за себе си, когато вярваме, че няма изход и нещата няма да бъдат никога по-добри. Как да сме уязвими и да намираме сила в слабостта си. Как да се отстояваме, как да вярваме, как да живеем и горим в любовта ни към дадени неща. Как да сме повече от това, в което на моменти виждаме, че сме. Как да все изтръгваме от дълбините на съзнанието ни, където е мрачно, студено и тягостно. Как да изплуваме на повърхността и да повярваме в повече и в обещания за по-добри дни, когато сме ниско.

Страшно е. И днес ми се пише за това. За това колко възможности ще имаме да се разпаднем под ударите на живота. И за това колко стоически трябва да издържим, за да си позволим нещо по-добро от това, което имаме сега.

И е страшно, защото понякога не знаем дали го имаме в себе си. Дали имаме силата, която да ни изтръгне и избута напред. Символичното във всяко ново начало е красиво. Обичам да вярваме, че новата година ни носи нови възможности и започване „на чисто“. А дали?