Решението – 5 сутринта

На един дъх се хванах и изписах повече от 500 думи с най-огромната лекота, която съществува. Вдъхновението блика от мен и съм сигурна, че се дължи на коренната промяна на режима ми. Обещах си, че днес ще се отдам на целите си и ще изпълня максимума от това, което мога в рамките на един ден. Разписах си старателно всичко в тефтера още преди слънцето да е изгряло. И си обещах, ще го направя.

Е, едно от обещанията беше да публикувам нов пост в блога и ето ме, след тези 500+ думи в личния ми електронен дневник (а имам и отделен хартиен такъв), аз все още имам какво да кажа и да споделя с вас – които и да сте вие. J

Една основна мисъл ме е завладяла в последните няколко седмици – как ние сме отговорни за животът си и всичко, което се случва в него. Осъзнах, че голяма част от решенията, които взимам през деня си, саботират желанието ми за развитие и успех. Било то в професионален или личен план. И една вечер просто ми писна. Бях изтощена. Меко казано. Исках просто да заспя.

Проснах се в леглото, 2 часът минаваше и бях сигурна, че ще отнеме не повече от 30 секунди до минута и ще съм потънала в дълбок сън. Да, ама не. Курец. Започнаха да прескачат най-различни мисли в главата ми.

„Оф, дали не забравям нещо по работа? Чакай да си прехвърля пак задачите за деня. Ами утре какво има да се прави??? Леле, трябваше да кажа на еди кой си еди си какво, дали да не стана да си го запиша. Не, ще се сетя. Не, няма да се сетя. Не, не. Ще се сетя със сигурност като отворим темата за онзи проект. Оф, аз днес уж щях да тренирам, ама.. пак не тренирах. Много съм несериозна. Кога ще започна? А кво ли си мисли онова котенце. Не, няма значение, не дълбай там. Абе май наистина забравям нещо, което трябваше да свърша днес. Дали? Хм… Не се сещам. ОООООООО утре ще си направя тортила! Фак, имаше един имейл, ето, сетих се. Да, утре сутринта като стана още ще го видя!“

30-40 минути размисли и страсти от този сорт, прескачайки от тема в тема като чисто луда. За поредна вечер. Спокойствието ТОТАЛНО отсъстваше. ВСЕ ИМАШЕ ОЩЕ НЕЩО, КОЕТО ДА МИ ИЗИСКА ВНИМАНИЕТО.

Край.

Беше решено. В този миг осъзнах, че наистина имам нужда от някакъв баланс и концентрация. И се сетих как миналата пролет предприех ново нещо – да започна да се будя в 5 сутринта. Спомних си колко добре се чувствах и как се събуждах истински отпочинала. Послед отделях 1-2 часа сутринта с дейности, посветени само и единствено на мен. Йога, клипчета на Лес Браун, утвърждения, водене на дневник, съставяне на план за деня. О, да… Имах нужда да изпитам това спокойствие отново! И за секунди го реших. Започвам пак.

Една седмица по-късно. Сега. Днес. Пиша и искам да споделя възторга си от това решение. Животът е в пъти по-красив, когато утрото ти започне с абсолютно спокойствие и отдаденост – от теб за теб. J <3

Не съм проверявала за грешки, даже не съм го чела. Излях го от сърце. Време е да лягам. хх

aristidova

aristidova

Not much to say. But much to be felt. 🖤