Бърша мръсния под с един още по-мръсен парцал, докато чакам центрофугата да приключи и да простра поредната пералня за деня. Докато търкам плочките с известна злоба, че да премахна някои от упоритите петна, съм потънала в мисли. За да си представите картинката по-подробно: намирам се в типична ергенска квартира, облечена съм в дълга черна рокля с тънки презрамки и цепка на дясното бедро, щъкам боса, по краката ми са полепнали какви ли не боклуци, а в ръката си държа стирка. За тези, които не знаят какво е стирка – сигурно му викате моп. Ще прикача изображение.

Та, обратно на житейските казуси, връткащи се из главата ми, докато яростно търкам поредното петно.

Бачкам, чистя, пера, опитвам се да готвя, уча, карам какви ли не допълнителни курсове, имам социален живот и съм сравнително симпатична. Като изключим регулярните burnout-и – бивам. Ся дагоеа може ли да ми обясните как има тъпанари, които не са го оценили? Ами ако ме видят ей тъй в рокля да търкам мръсни плочки? Ми то си изглежда скандално де. Дали няма да се впечатлят вече, а? Надали. Същите идиоти.

Ако бяха интелигентни, сега щяха да са на мястото на гаджето ми. Да лежат отатък, тъкмо приключили с поредната си дрямка, да си цъкат на телефона, а приятелката им отатък да простира и да търка плочките със стирка. В рокля. Готова за излизане. Чакайки го.

Иване, тъпанар такъв, ставай вече.