Случвало ли ви се е да чуете „Споко. Всичко ще бъде наред.“

И да изпаднете в когнитивен дисонанс и вътрешен разпад? На мен да.

„Всичко ще бъде наред.“ – думи, които често сама си подхвърлям в съзнанието с надеждата да са верни и да има някакъв смисъл в тях. И понякога се оказва точно така и всичко е наред.

Друг път обаче не виждам как изобщо е възможно подобно послание да се материализира по какъвто и да е било то и магически начин. Обатачвам положението толкова здраво, че изход не ми се струва да има. Евър. Някак си – просто НЕ.

И знам, че това са шибани mind games, които правя сама със и за себе си. Мозъкът ми всячески саботира нуждата ми от сигурност и вярата в по-добри неща. И идва въпросът „защо?“.

Защо бе, защо да не е възможно? Защо да не е всичко наред? И се започват едни отговори.

„Ами щото не заслужаваш. Щото си тва и тва. Щото еди кво си си правила и ето, сега ти се връща. Щото така. Щото няма шанс. Щото НЕ МО-ЖЕ. Как си го представяш изобщо?“

Ще излъжа, ако кажа, че в такива моменти не се мразя. Точно обратното. И се започват едни опити сама за себе си да се убедя, че видиш ли СПОКО БЕ, НАИСТИНА ВСИЧКО ВСЕ НЯКОГА ЩЕ Е НАРЕД.

И нали, то тва си е така. Все някога всичко може би ще е наред. Ама аз съм нетърпелива коза и това „все някога“ нито ми е достатъчно, нито ми е реалистично, нито ми е материално възможно да го докосна, сграбча и наритам и съответно НЕ ПОМАГА една имагинарна концепция, в която blindly да вярвам, че видиш ли, споко, има шанс.

И следващата очеизвадна стъпка в такава безизходица е един грандиозен мини колапс на психиката ми за следващия половин до един час, няма кво да ви обяснявам. Седя си с грозните мисли и ми се реве и понякога рева и чакам да мине. И само мога да чакам, да си пускам плувки, докато се давя в разкашкания си мозък и да се надявам все някоя да ме спаси.

Плувките, облечени в букви изглеждат горе-долу така:

аре бе, жена, стЕгни се малко
КВО ТОЛКОВА ТИ Е, БЕ, ЧЕ ШЕ МИ РЕВЕШ ТУКА, ТРЯБВА ДА СИ БЛАГОДАРНА
има толкова по-кофти ситуации, аре спри да се тръшкаш
неблагодарно лайно
може да се дължи на хормони и всъщност всичко наистина да е наред
ако седнеш да работиш може да ти мине
аре малко да се стегнеш вече, има къде къде по-зле ситуации, в които да се намираш

И още ред ей такива къде полезни, къде отвратителни плувки, носещи се из както вече казах разкашкания ми мозък, в който бавно се давя.

Ама споко. Всичко ще бъде наред.