Понякога в забърканото ми ежедневие, което по принцип обичам, щото по дефолт си харесвам живота, се излива цял един бълвоч от мисли, които ме ритат в капачките и ме свалят много бързо на колене.

И се започва…

Не си достатъчно добра.
Нямаш дисциплината.
Липсва ти мотивация.
Трудно е да го направиш.
Има мнооого по-добри от теб, къде си тръгнала, 25 годишна пикла да мислиш за такива грандиозни неща?
Сигурно ще започнеш и ще се откажеш. Не е като да не ти се е случвало.
Що не се хванеш просто да бачкаш някъде за някого, ще е доста по-лесно?
То ако ставаше ей тъй, всеки щеше да го прави.
Айде малко по-спокойно, не можеш да се справиш с всички тея проекти.
Може би трябва да се откажа.

И така, една кофа л*йна неусетно се изсипва върху всичките ми амбиции, желания и мечти. И то от мен за мен. Щото, налЕ, I’m my biggest hater, u can’t hurt me bish.

После някак, един Господ знае как, напук и на инат въпреки всички пораженчески мисли, които ме заливат, успявам да се изкопая от септичната яма, в която съм се заринала за пореден път. В смисъл, да не решите, че нещо ми е за сефте тва. Не, то вече е ей тъй, за спорта.

ОБАЧЕ. Има нещо, което явно не мога да приема. В пораженческото мислене. Не, че не ми се случва. Не, че не се ритам сама в капачките, за да се свлека на колене. Не, че наистина понякога не ми се иска да захвърля всичко по дяволите и да отида да ко́пам някоя градина. Иска ми се, честно. На моменти не издържам на стреса, който съм решила да си стоваря на раменете.

И въпреки всичко – пак казвам, нЕкак, на магия, става. Ден за ден. Понякога нямам сили да си отворя лаптопа за повече от това да си пусна сериал и да избягам в някаква фейк реалност, която да ме разсея от мислите ми. Обаче има дни, в които ставам и знам, че today is my fucking day. И бутам. Криво ляво. Измежду всички чупещи ме мисли, които ми крещят да се откажа и да зарежа всичко.

До ден днешен нямам категоричен за себе си отговор защо все още не съм се отказала. Може би, защото няъде там, вътрешно знам, че мога. Че го имам в себе си. Че ще си изградя устойчивост, воля, вдъхновение. Че ще спра да се убеждавам колко е трудно всичко. Че ще повярвам наистина, че мога да се справя и с по-грандиозните проекти, които искам да осъществя. Дотогава – така. По една кофа л*йна at a time. И ринене. Докато не излезеш от тях. Толкова.

I said what I said. Unfiltered. Сядам да бачкам.

Hope u get yourself up too if u’re in a shitstorm. xx