Знаете ли какво… Наистина е трудно да се откопчиш от едно такова поглъщащо чувство на безсилие. Трудно е, защото сякаш нямаш избор. И си казваш – ето, има 2 варианта. Да не нося маска и да ме глобяват, или да нося маска и всичко да е окей. Със заплатите, които взимаме – едни такива колосални, та да се чудим къде да ги харчим чак – всички клякаме пред глобите. И си носим чинно маските. И търпим. И ни тъпчат. И ни ебават майката. Тате, съжалявам. Знам, че не ти харесва, когато съм вулгарна. Но тук не мога. И не искам. И няма. Защото мълчим повече, отколкото трябва. Защото свободата се изразява в достатъчно малко неща в днешно време. Отнемат ги. Ей така. Решават. И хоп. Маски. Задължително. Навън.
И си казваш – аве ебал съм го в гъза, направо няма да излизам. Свикнахме. Но не ми се свиква. Не ми се живее в новото нормално. Не ми се живее и в страх. Не ми се живее в ограничения. Не ми се живее с чувство за безсилие.
И няма да мълча.
А ти свободен ли се чувстваш??????????????
