- „Чисти след себе си, за да не се събира повече за после.“
Най-често това се обяснява от майка или баба, на която просто и е втръснало да ходи подир 100 човека, да мие по 30 чинии след вечеря и да простира 3 перални една след друга. Обаче въпреки многобройните повторения на това просто правило, май повечето от нас го осъзнаваме на един по-късен етап. А именно – когато излезем да живеем сами. Тогава в действителност виждаш как чиниите и чашите се редят в мивката, готови да се издрънчат на пода във всеки един момент. И няма кой друг да ги измие, само теб чакат. Ето тогава в действителност си даваш сметка, че е по-добре да чистиш след себе си веднага, за да не се събира за после.
- „Парите не растат по дърветата“
Аз имам малко по-специфична нагласа към парите. Но неоспорим факт е, че като започнеш да си плащаш всичко от-до, картинката искристализира. То не са сметки, наеми, храна, транспорт и какво ли още не. И само седиш и си мислиш „Аххх, колко хубаво би било, ако растяха по дърветата!“
- „И вие ще скъсате“
По принцип това е насочено към тийнейджърските връзки и онази уж „незабравима“ любов. Незабравима друг път. Ама като си на 16 си мислиш, че НЯМА КАК ТВА ДА НЕ Е ЛЮБОВТА НА ЖИВОТА ТИ!!!!!!!! „Мноо си тъп, Саше“. И верно, и вие скъсахте. И не е тва човекът, който ти е отреден. И толкоз.
- „Не си мисли, че ще сте завинаги приятели“
Тва винаги ми е било най-драматичната реплика, която мога да чуя. Как така ще ми говорят? Най-добрата ми приятелка няма да ми е приятелка завинаги? Да бе, вие знаете ли BFF к‘во означава? Best friends forever. FOREVEEEEER.
Ей тва ми беше по-трудно да го преглътна, отколкото онова за гаджетата. И в един слънчев ден просто си даваш сметка, че… тея хора са се изпарили от живота ти и си остават просто един далечен спомен, към който понякога се връщаш. За приятелите говоря.
Интересно ми е какви други фрази сте чували като по-малки, които в последствие разбирате от личния си опит?