Здравей, бейби. Пак си пред огледалото. Взираш се. В недостатъците си. Кожата ти отново е изсъхнала. Нямаш грим. Устните ти са напукани. Лицето ти изглежда изморено. Нямаш блясък в очите. Ходещ труп. Не си излизала от вкъщи от… Помниш ли откога? Аз не.
„Стига се гледа. Добре си. Тръгвай.“ – така все ми казва майка, когато усети, че се гледам с укор. „Айде, айде. Колкото повече се гледаш, толкова повече кусури ще си намериш.“ Права е.
Оф, добре, добре. Махам се от огледалото. Къде са ми гримовете? Днес ще приличам на човек. Решено е. Мажа бързо по лицето си трите неща, които наричам грим – очна линия, спирала и червило. Червилото е за специални дни. Или трябва да съм с напукани устни, или да съм в добро настроение. За днес разбрахте кое е.
Дрехи… Не нощница, Жаклин. Дрехи. Нормални дрехи за навън. Черно, да. All black everything. С черно човек не може да обърка. Всъщност – може, но това е история за друг път.
Натъпках се в панталона, който ОТНОВО ми стяга. Мамка му. Кво толкова ям, че пак тъй стана? А, вярно. Не се движа. Ок, ок. Напъхах се, ще го преживея за днес.
Знам, че ти е писнало да „преживяваш“ поредното неудовлетворяващо събитие за деня като напуканите устни и впит в бедрата панталон. Ами да вземе да ти писне от твоите глупости най-накрая, а? Щот’ на мен ми.
Айде ся стегни се. Опъни се малко, заприличай на мацка. Застани със самочувствие пред огледалото. Браво, ай ся се усмихни. Не така. По-искрено, ако може, моля. Да, тъй по-бива.
Ммм… Bad bitch vibe.. Me likey, good job, girl. Събирай си партакешите и излизай, имаш работа. В еко чантата, браво! Точно така!
Излизай бързо, че навън е -6 градуса и ако имаш постоиш още 3 минути, ще размислиш, познаваме се.
Мама би била горда с мен. И всъщност е. Казва ми го. Доста често. 
P.S. – И аз съм горда с теб!
От мен за мен.
И от мен за вас.
Обичайте се някак си. Както можете и колкото можете. А после още малко.
