Мога и сама

мога и сама

Вижте сега.
Не ме разбирайте погрешно.
Аз всеки път мога да си отворя
Бирата със запалка,
Виното с тирбушон,
Или с обувка,
Четка за зъби,
Лак за нокти.
И водата с малките гадни капачки,
Дето едва ги хващаш,
И нея мога винаги да си я отворя сама.
Стегнатите буркани също.
Със зор.
Или с лъжица под ъгълчето,
Или бясно наръгвайки капачката с нож.
Мога всичко да отворя
Съвсем самичка,
Обаче.
Ако има един красив, умен,
здрав млад мъж пред мен.
Сетете се, че никога няма
Да си отворя бирата сама.
Нищо, че съм си приготвила
запалката в ръката
И съм я опряла в гърлото на бутилката.
Щото един такъв
Интелигентен мъж
Може и да се впечатли, че
Мога и сама.
Ама предпочитам да види,
Че се впечатлявам,
Че той може да го направи.
Не аз.
Не сама.
Не както винаги.
В сблъсък със света.
Само и само да мога да се оправя и сама.
Ами ей така.
Да види, че съм
Нежна за кратко.
Поне за него.
Поне за тази отворена бутилка бира.
Не съм била мъжкото момиче,
А съм била на прага
Да бъда нежна жена.
“Би ли ми отворил бирата?”
Благодаря.

aristidova

aristidova

Not much to say. But much to be felt. 🖤