Авеню, Варна – 01:05 вечерта. За втори път „попадам” тук.

Гледам как момчета от различни възрасти страстно друсат и мятат шкембетата си под чалга ритмите, които бавно и болезнено свалят IQ-то ми. После оглеждам и момичетата в заведението. И се замислям как някои от тях си купуват тоалети специално за подобен род събития. Мислено си пиша +10 точки, защото съм се облякла с квот’ доди и със сигурност предната седмица не съм похарчила 140лв в мола за нови дрешки за чалготеката. Сещам се за оня виц:

Ако се смяташ за глупав, сети се, че има хора, които теглят кредити за сватба.

Е, на. Нямам тоалет специално за чалготеката – както вече казах, +10 точки. С моята приятелка се споглеждаме от време на време, засичайки втрещените си погледи, поради най-различни гледки, на които сме попаднали. Например: оглеждам танцьорката, която преди 2-3 минути се премести от сцената на бара. Тоалетът ѝ е червено трико с изрязан гръб, което се очаква да и покрива задника. И всъщност успява и то много добре. Просто го е сложила така, че се чудя как е възможно цепката на гъза ѝ да свършва преди опашката на гръбнака?!?

Чудя се кога по-точно и двете ще установим, че мястото ни със сигурност не е тук. Оглеждам отново дискотеката – за събота вечер е сравнително празно. Предния път бях тук във вторник и бях толкова потресена, че даже не ми се и пиеше. Мислено съставям план за бягство и се чудя дали има някоя друга дискотека, която да ни приюти за вечерта. Единственото, което може да ме накара да остана тук е да се преместим в оная зала, в която пускат черно. Моля Теда да види как е там и да преценим дали вече не е време да отидем. Тя се връща след 2 минути и ми съобщава, че тук е по-добре. СМИСЪЛ? КАЙ ЧЕСНО?! С голям срам пред себе си си признавам, че аз съм предложила идеята да дойдем в Авеню. Надявах се на две неща – или чалгата да ни се ослади, или черното да е добре. Курец.

Бирата ми вече е на привършване, търпението ми също. Мръсните гюбеци уж се пускат към 4-5, когИ всички вече сме пияни и на никой не му прави впечатление. Тук явно тези всеобщи правила не важат и диджея решава да ни разцепи с мега-гига-ултра-турбо-кючеци, а присъстващите очевидно са очаровани от ритмите и с най-голям кеф разклащат всяка една част от телата си. Благодаря ти, Господи, че в този момент от еволюцията ни е задължително условие да носим дрехи на обществени места!

Чудя се колко още точно мога да издържа и решавам сама да отида да проверя как е в залата с черно. Още с пристигането ми чувам Шакира. Не мога да сваря да бързам наобратно, че да издърпам Теда и да се завлечем нататък. Само дето не бягах между залите, ама с тоя изпъкнал задник полата ми се вдига от всяко едно движение и не смея да си пробвам спринта баш сега. Събираме си партакешчетата за секунди и се пренасяме в съседната зала, в която има не повече от 15-20 човека, ама пък музиката е яка.

Бири, бири и още бири. Алкохолът лека полека прониква в кръвта ми, задръжките ми падат и неадекватните танци, които ми носят огромно удоволствие започват. Танцувам така, сякаш никой не ме познава, защото всъщност никой не ме познава, а и да ме – грам не ме ебе. Както вечерта тече съвсем нормално – някак си 2ма от скромните 20 човека в залата успяха да се сдърпат и за малко да се сбият. Аха, да, вярно. По дискотеките така се прави, съвсем бях забравила. В този момент сканирам някакъв що-годе симпатичен младеж, който е точно до нас на бара, заедно с приятелите си. Оглеждам го малко по-внимателно, изглежда по-малък от мен. Мамка му. Прилича ми на 98 набор. Пак го оглеждам… Абе, става. Ама ако съм му кака хич не върви. Любопитството ми надделява и го побутвам по рамото като директно си задавам въпроса.

-Извинявай, чудих се кой набор си?
-94.
-Да бе да! Лъжеш!

Обърнах се и се пресегнах към бирата, защото току-що 98 набор се престори на по-голям. Алооооооо, с това сладко личице защо изобщо се опитваш?! Продължавам да танцувам и забравям за този казус. Сигурно минава час, час и нещо и любопитството ми пак почуква. Абе наистина ли е 94? Няма шанс, не вярвам. Карам Теда да му поиска лична карта, ама на нея хич не и се занимава с моите глупости. Дейба. Явно няма да разбера. После кво стана, кво се случи и аз вече не съм сигурна, ама знам, че останаха само двама негови приятели и аз вече ги разпитвах за годините им. Оказа се, че са 94-95 набори, а пича си е добавил само една годинка отгоре – тоест е 95. Защо я е добавил така и не разбрах.

Докато говорих с приятелите му и той се върна на бара. Тъкмо тръгнах да се връщам към мястото си и усетих как някой ме стиска за ръката и ме дърпа назад. Обърнах се – беше той. Не само, че ме беше стиснал, беше ме стиснал така, че ми изтръпна главата. От възбуда. Мамка му, бирите си оказват влияние, ама и парфюмът му помага. Какво си казахме и аз не помня, но нямаше значение. Стискането беше предостатъчно, за да знам, че вече ми е много по-симпатичен от преди малко. Не знам дали има нещо по-възбуждащо от властен мъж. Порочните мисли тръгват една след друга в главата ми и едва успявам да ги спра. Идиотка. Я се стегни малко.

Да, ама тоя въпросния лека полека се приближава и започва да ми говори. И пак – какво точно сме си говорили не помня, ама Теда реши да си тръгва, защото явно и е станало ясно накъде отиват нещата. Неговите приятели също не бяха прости момчета и усетиха, че ще се наложи да го оставят сам. След около половин час закачки вече бяхме останали само двамата, приятелите ни си бяха тръгнали, а ние само трябваше да решим какво ще правим. Показах му адреса, на който трябва да се прибера днес и се оказа, че сме само на 2 минути разстояние един от друг. Излязохме навън и той предложи да си хванем такси, но на мен ми се разхождаше. А и исках да си поговоря с него, беше ми интересен. Тръгнахме лека полека в общата посока и след известно време се озовахме пред НЕГОВИЯ вход. Спря и ме погледна. Успях да изпелтеча:

-Ъъъъ… Аз не съм тук. Не знам къде е моята улица, ама тоя вход със сигурност не е моя.
-Да, моят е.

Ясно…

П.П. – Спах при Теда.