4:00
4:00
Будни са само влюбените и пияните. Не съм нито едно от двете. Будни са и творците. Будни са и чувствата в мен, които търсят допир с белия свят. Как да ги освободя, без да се опетнят? Той тоя свят, в който живеем вече никак не е бял. Черен е, мръсен е, ще ги изцапа. А така да ми се иска да ги пусна на свобода.
Един разговор ме накара отново да се замисля над темата за уязвимостта. За това да бъдем повече себе си и по-малко от онова, което просто се преструваме, че сме. Тези стени, които сме издигнали покрай себе си, с цел да запазим малкото неопетнени чувства. И макар първоначално това да е добра идея, се оказва, че не е такава. Лишаваме се от безброй красиви емоции, криейки се зад разни фалшиви роли, които играем.
Не ми пука, все ми е тая. Безразлично ми е. Той няма значение. Тя не ми е важна. Не ми е толкова важно да го видя. Няма да ѝ звънна, ще чака. Защо да му пиша, като мога да го изчакам той пръв да ми пише?
Припознахте ли се? Аз да. Безброй пъти. Какво ще си помислят, как ще го тълкуват, ами ако не стане това, което ми се иска? Наскоро слушах едно аудио, в което се говорише за поемането на рискове. Не само в бизнеса, а като цяло в живота. Обясняваше се как целият ни живот е риск. Да си жив е рисковано. Самият факт, че съществуваме е „опасност”. Всичко може да се случи. И с цел да се предпазим от евентуални беди, се ограничаваме от многото възможни ситуации, които да ни донесат щастие. Или да ни накарат да се почувстваме истински живи.
Аз примерно си имам нещо глуповато, което ме кара да се усещам жива, но пък работи безотказно. Обичам да се люлея. На люлките на детската площадка, да. Нелепо? Може би. И често пъти съм се сдържала да не го направя, защото ме е притеснявало какво ще си помислят хората до мен и покрай мен. И толкова често, колкото съм се спирала, толкова често не съм си дала шанс да се почувствам жива. Да изтрия мислите от съзнанието си в тези минути на блаженство и пълна забрава.
Така водим живота си. Повечето от нас. Живеем в непрестанни ограничения на истинската си същност. И за какво? За да се предпазим? А даваме ли си сметка колко точно губим?
4:14
Будни са само влюбените и пияните.
Защото са по-близко до онова, което ние всички крием.