10 ужасни минути и 2 букета цветя

Вчера имах „ужасни 10 минути“ в края на деня си, които магически успяха да ми скапят настроението в следващия час и нещо. Докато мрънках и се ядсовах за това как „хората са тъпи“ и хвърлях енергия на вятъра, просто задълбавах надолу по една спирала, от която трудно се излиза. Бях гладна, беше ми студено, бързах, нищо не беше по план и изобщо смятах, че имам пълното право да се оплаквам.

Докато вървях в студа, забързана да си взема храна, на тротоара забелязах една възрастна жена с две кашончета, обърнати наопаки пред нея, а отгоре им бяха наредени малки букетчета цветя. Сякаш нещо ме трясна. Забавих темпото и отидох към нея, за да си купя букет. Не, защото ми трябва, а защото в този момент си дадох сметка, че в последния час и нещо съм била адски неблагодарна за всичко, което имам.

Жената имаше толкова благ поглед, в ръцете си държеше по 1 букет, подаде ми единия и се усмихна. Каза, че тъкмо е мислила да прибира, защото вече ѝ е станало студено. Купих и двата, които държеше, благодарих ѝ и продължих.

Благодарих, защото имах хиляди причини да го направя. В този момент за пореден път си дадох сметка, че животът е прекрасен, имам всички причини на света да съм щастлива и нито една да съм умърлушена.

Студената „гадна“ вечер ме научи на урок, който вече не веднъж и два пъти повтарям – да си благодарен е най-красивото чувство. Просто оценяш всичко, което имаш, защото можеше и да го нямаш. Колкото и малко да е то. Колкото и незначително да ти се струва. Бъди благодарен. Имаш хиляди причини, които някак си забравяш из забързаното ежедневие. Животът ти се случва сега, в този момент.

Просто помисли – за какво си благодарен?

П.П.
Тази случка за части от секундата ме изкара от въртящата се надолу спирала, провокирайки една единствена мисъл в съзнанието ми – „Благодарна съм за всичко в живота си!“

aristidova

aristidova

Not much to say. But much to be felt. 🖤