Тя е свобода. Сама по себе си. Виждаш как цялото и същество ври и кипи. Стои пред теб и виждаш пожар. В очите и бушува огън, който според теб може да изгори цялата вселена. Но е приклещен в двете и тъмни големи очи, които изгарят само теб. Губиш се в тях с всяка секунда и накрая те поглъщат изцяло. И те подпалва без дори да усетиш. От теб зависи дали ще изгориш или ще се слеете в едно. Горим.
Споко. Всичко ще бъде наред.
Случвало ли ви се е да чуете „Споко. Всичко ще бъде наред.“ И да изпаднете в когнитивен дисонанс и вътрешен разпад? На мен да. „Всичко