Всяко едно приключение започва с думичката „да“. Как точно ми се случи да попадна в Лефкада? Ами точно така – имам щастието да съм заобградена с невероятни приятели, които също обичат приключенията. И един ден най-добрата ми приятелка просто ме попита: „Ще ходим в Гърция да караме каяци, идва ли ти се?“ ……. -ДА!
И така започна приключението Лефкада. Събрахме се една голяма и весела компания и потеглихме по пътя. Още с пристигането в къмпинга Desimi бях приятно изненадана – палатките ни чакаха разпънати, мястото беше чисто и спретнато. Багажите се разхвърляха бързо по местата и се насочихме към каяците, та нали за това сме дошли?
Нека приключението започне СЕГА! Всеки грабна по гребло и гидовете ни се постараха да ни обучат достатъчно добре да караме каяците си. Това беше момент, в който трябваше да преодолея един страх, който винаги се е крил добре вътре в мен – да съм „сама“ в открито море. Сама е силно казано, защото бяхме по двама човека на каяк, а и през цялото време имаше някой от гидовете покрай нас. Първия ден бяхме само в залива и набързо се отбихме до един от близките плажове. Всичко беше невероятно красиво и доволни се върнахме в къмпинга след тази кратка тренировка по каякинг. Вечерта приключи с голяма софра и добро настроение.
Ден втори – беше време за разходка с корабче, с което обиколихме околните острови. За наше съжаление не успяхме да се отбием до Порто Кацики, който попада в категорията на един от 10те най-красиви плажове в света. Поне успяхме да направим снимки от далеч. Дори от голямо разстояние си личеше, че е нещо наистина внушително!
Ден трети – време за истинското приключение! Със ставането се запътихме към каяците и поехме към един от близките плажове покрай залива. Там имахме достатъчно време да се гмуркаме и да направим снимки.
Малко по-късно двама от гидовете ни поканиха с тях към друг плаж и тези, които бяхме готови за още час гребне – тръгнахме. Ето тук вече беше истинското приключение. Леко вълнение, вятър и мноооооого вода в лицето. Мускулна треска на раменете също влизаше в програмата до плажа Нидри. Кой да ти знае, че час гребане хич не е малко, а и изобщо не е лесно! Не и за аматьори като нас. Това беше моментът, в който трябваше да преодолея страха си „сама в открито море“. Пак казвам – необяснимо за мен, но все пак в онзи момент си ме хвана шубето. Но щом стигнахме до брега, бях толкова горда със себе си! Наистина си заслужаваже всичко това в онзи момент.
На следващият ден просто нямах сили дори да си помисля да греба отново. Така че за мен това беше DAY OFF – планирах го с кинга в ръка на плажната ивица. Да, ама не! Щом нямаше да гребем, Георги реши, че ще ходи да кара моторче из града. Даа, да, дааа… добрееее….. НЕ мисля същото за себе си. Да, ама не… Как стана така, че и аз се подхлъзнах да отида с другите ентусиасти, не знам, но със сигурност си заслужаваше тази моя саможертва! Сега може би се чудите защо – ами това беше начина, по който успяхме да стигнем до известният плаж Порто Кацики. Около 60 км в посока ни деляха от него, но със скутерчетата пътуването до там беше истинско удоволствие. А плажът беше един път, наистина.
Лефкада със сигурност е от най-любимите ми дестинации до този момент! Бих се върнала там с най-голямо удоволствие!
