Всеки един от нас е изпълнен с мечти и копнежи. Или поне е бил, някога, някъде там. Човешкото същество се развива и напредва, защото мечтае, защото има цел. Какво е всеки един от нас без определен стремеж? Къде свършва пътят, който няма определена посока? И сега се сещам за цитат от „Алиса в страната на чудесата“:

— Кой път да поема от тук? — попита Алиса.
— Зависи къде искаш да стигнеш — отговори Усмихващият се котарак.
— Няма значение — отвърна Алиса.
— Товага няма значение и кой път ще поемеш.

По пътя към нашите мечти има безброй препядствия, за които никой не ни е подготвил. Не сме и предполагали дори какъв брой спънки ще ни се изпречат, колко пъти ще паднем и колко още пъти ще трябва да станем. Как копнежите ни са по-далеч отколкото някога сме очаквали. Та кой от нас е бил подготвен за това? Да, може би един-двама са подозирали, че ще има борба. Да, може би някой е бил наясно, че се изискват много усилия. Може би аз също съм очаквала да не е идеално лесно, може би тайничко съм се надявала и да не съм права. Но всъщност нито едно от тези неща нямат значение. А какво тогава има?

За всеки отговорът е различен. Все пак всеки един от нас има различни очаквания от живота. Но мечтите са това нещо, което поддържат искрата в ежедневието ни. Без тях всичко губи ярките си цветове. Вие позволихте ли животът ви да е еднообразен и монотонен, да е сив и студен, да е скучен и отегчаващ? Ако да, защо? Замисляли ли сте се, че вие сте единствените, които сте позволили това да се случи?

Какво ще стане, ако днес решите, че взимате живота си в ръце? Ще направите ли нещата по-различни, ще поемете ли отговорност за действията си? Бихте ли участвали в собственото си спасяване? Наскоро осъзнах колко съм благодарна за хората, които съм успяла да привлека в живота си по един или друг начин. С правилното обкръжение съм една идея по-близо до мечтите си без дори да го осъзнавам. Но за да съм се сблъскала с тях, първо съм направила нещо сама – решила съм, че е време за промяна.

Крилете на мечтите са крехки. Толкова са нежни, че един малко по-силен вятър ще ги повали в прахта. От вас зависи да ги спасите. Те заякват с броя на падания и ставания. Пореден полет, поредно падение и пак, и пак, и пак. Докато един ден не се обърнете и не осъзнаете как сте укрепили нежните крила. Те са станали в пъти по-силни и издръжливи, готови да отнесат мечтите ви толкова далеч, колкото не сте и предполагали. Но всичко това зависи само и единствено от вас. Бъдете участник в собствения си живот, вземете го в ръце и си дайте крилете, които заслужавате.

Ето ги и моите криле. 🙂