Когато живеете в морски курортен град есента за вас е малко по-различна. Навсякъде есента си е есен, но тук има още нещо, което допълва този сезон. Китните летни градчета лека полека забравят за целувките на слънцето и прегръщат лекият полъх на вятъра. Тихо се загръщат сами в себе си и изпращат всички спомени от слънчевите лъчи да си тръгнат, защото те са тук само тогава, когато трябва.

Листата започват да капят заедно с носталгичният ръмеж, хората тръгват, животът забавя темпото си и всичко замира за миг. Обръщаш се и разбираш, че градът не е същият, който е бил до преди седмици. Искаш да се върне старият облик, но го няма. Има цели три сезона, които трябва да откъснеш от календара до следващите топли слънчеви дни. И просто приемаш есенната носталгия за поредна година, защото знаеш, че е неизбежно. За да може и ти като градът да се загърнеш сам с цел да задържиш топлината на душата си. Защото така се оцелява в студа.