Когато сте като мен – израстнали в града, без да имате село – бихте разбрали защо пиша за това.
От малка винаги съм изпитвала липса поради факта, че си нямам село. Всичките ми приятелки и познати си имаха и там научаваха неща, които аз нямаше как да науча в къщата в града. До ден днешен продължава да ме вълнува какво съм изтървала от това, че като малка не съм ходила на село. И питам, искам да знам, да уча, да разбирам! Да знам какво защо и как. Как се прави лютеница, как се работи в градината, кога се садят плодовете и зеленчуците? Имам още безброй въпроси, които на вас биха ви се сторили глупави и безсмислени, но за мен са толкова вълнуващи и интересни, колкото не можете дори да си представите!
И така от скоро започнах лека полека да си отговарям на тях – заедно с приятеля ми Георги ходим до неговото село Драганово, където градското момиче за пръв път се здрависа със селскостопанските инструменти. Уау, колко точно съм изтървала през тези 20 години?
С лозарски ножици и добро настроение всичко може да е доста забавно! Двете ни посещения до момента представляваха почистване на големите дворове около къщата. Никога до сега не бях изпитвала такова удоволствие от свършената работа. В общи линии трябваше да разчистим всичко що беше пораснало в последните двадесетина години в дворовете. Вярно, че отнема време и усилия, но накрая на деня, когато осъзнаеш колко работа си свършил, и видиш още една открита площ на двора, е доооооста приятно.
В Драганово успешно ме запознаха още с мотика, грапа, мачете, коса, брадва, моторен трион и косачка. Със сигурност повечето от тях бяха доста тежки за мен, поне за момента. За сметка на това Георги прекрасно се разбира със всички от тях! На мен фаворит си ми остана лозарската ножица, която си бях заплюла за целия ни престой. Забавен факт за първото посещение – тогава разбрах как се прави бетон и защо бетонобъркачката е за обичане. Също тогава ми се изясни, че съществува и вибратор… за бетона. 😀
Освен работа имаше и почивка – и то заслужена. В градината има прекрасен хамак, който е чудесен за слънчевите топли дни. Чаша кафе и добра книга са просто задължителни за този момент. Един от дните ни там беше посветен на колоезденето и си направихме дълга обиколка до съседните села. От години не бях карала балканче, но ето че и това се промени.
Още един от моментите, които обожавам – вечер пред огъня, седнали на по едно пънче, с биричка в ръка – така се бичи айляк!
Приключвам и обобщавам – обожавам дните прекарани в Драганово! Със сигурност ще има още много такива. И нека всеки от вас, който скоро не е ходил на село, да си подари това неповторимо спокойствие и удоволствие. Градът няма да избяга, но вие можете. 🙂
