Времена без морал, без човешка топлина, дистанция и липса на разбиране. Хиляди кръжащи около теб хора, толкова студени и безлични, че само с разминаването си охлаждат душата ти лека полека. А всеки, всеки, всеки има нужда от топлина. От една истинска прегръдка, две искрени целувки, три мили думи, четири срещи и пет нощи, споделени с някой любим. Шест часа заедно, насаме, истински и открити, седем дни, изпълнени с разбиране, осем чаши вино общо, за деветата стъпка – любов.
Блянът по истинското разбиране в днешно време нараства все повече и повече. В този така разбързан свят мечтата на всеки е да види големия червен знак „СТОП”. Отбий тук, човеко, почини си при мен. Аз съм истински, спри. Спри, за да посрещна душата ти, да те опозная, да те приема. Бъди себе си, бъди човек.
Плахо сваляме маските , които носим. Толкова сме привикнали с тях, че сякаш вече са станали част от нас. До такава степен сме загубили истината за себе си под лъжливите представи, които сме изградили, че със свалянето на илюзията, сякаш се изгубваме. Кой съм аз, истински ли съм в момента?
И просто имаш нужда от някого отсреща. Душа, която ще те приеме такъв, какъвто в действително си. А ти си? Перфектен. Всеки един от нас, с всичките си предимства и недостатъци. Еднакво достойни сме за обичане, за уважение, заслужаваме топлината на искрената прегръдка и яркия пламък на любовта. Но за всеки влак си има пътници, приятелю. Изчакай търпеливо на своята гара.
Обикни себе си така, че дойде ли твоя влак – да го познаеш. Видиш ли го – смело хвърли маската си на релсите пред него, разбий я на парченца и поеми по пътя, който заслужаваш.