Има хора, които са способни да оставят трайна следа в съзнанието ти. Но не са онези, за които мислите, че ще говоря. Не са стандартните познати картинки, известни на всеки един от нас. Тук нещата са малко по-различни. Говоря за един определен тип хора, които влизат в живота ви без дори да разберете, че ги допускате. Не сте ги търсили и викали, дори не сте предполагали, че отново някой скоро ще се доближи толкова много до вас. Та вие изобщо готови ли сте за нещо подобно? Всъщност няма никакво значение, защото докато се чудите, те вече леко са се намърдали до вас и тихо ви показват, че животът не пита. Влизат с нежни стъпки – като котка, която бавно крачи по матрака към вас и спокойно ляга в скута ви, а вие почти не усещате как това се е случило. И след определено време се буди, вие вече почти сте забравили за животинчето, което спи, докато то не реши да стане и да тръгне. В този момент усещате хлад, защото местенцето, което е затоплило, е вече празно. Такива са и тези хора. Така тихо и спокойно заемат празното местенце, за което дори и вие не знаехте, че съществува. Загнездват се там и топлят цялото ви същество без дори да подозирате, че това е възможно. И сякаш с перце вадят вашите най-добри страни. Страни, за които няма начин да предположите, че имате, без те да ви покажат. Това са хората, които ви виждат така, както никога няма да се видите сами. Показват ви пълният ви потенциал без дори да сте ги молили. Защото просто са такива. Защото това са хората, които бележат живота ви толкова дълбоко и трайно, че никога няма да се отърсите от спомена за тях. А и не бива. Точно тези хора са онова нещо, от което всеки един от нас се нуждае. Най-силната опора, най-добрите хора, които някога ще срещнете. Това са те, тихите спокойни същества, които кротко влизат, без да питат, без да искат разрешение, без да знаят дали сте готови за тях. Защото всъщност всичко това няма значение. Първата котешка стъпка на мекия матрак е всичко, което е необходимо, за да се загубите и намерите в тяхното същество. Това са те, хората-котки.